Старобългарски речник
проспатъ
проспатъ
-а
м
Главен оръженосец, началник на охрана
агꙿг҄елъ же бж на небес бꙑвъ. растръꙁавъше же рꙁꙑ мѹ. ьстьнѫѭ го главѫ отъсѣкошꙙ. потомь же еѡфла проспаа. по н҄емъ калста спаара
С
64.9
Изч
С
От
гр
πρωτοσπαϑάριος
проспаъ
Нвб
Ø
