Старобългарски речник
прославт сѧ 
прославт сѧ -прославлѭ сѧ -прославш сѧ св Прославя се, възвелича се [за Бог] схъ же не раꙁѹмѣшѧ ѹенц его прѣжде нъ егда прослав сѧ с. тъгда помѣнѫшѧ. ѣко с бѣшѧ о немь псана. ꙇ с сътворшѧ емѹ М Йо 12.16 З А СК егда ꙁде. гла же с. нꙑнѣ прослав сѧ снъ лвскꙑ.  бъ прослав сѧ о немь М Йо 13.31 З А СК о семь прослав сѧ отъⷰ҇ мо. да плодъ мъногъ сътворте. ꙇ бѫдете мо ѹенц М Йо 15.8 З А СК да о семь прославтъ сѧ прѣстое мѧ твое СЕ 21а 10 Срв. СЕ27а 13 СЕ29b 8 г вьседръжтелю благословьнъ с.  мꙙ тво да прославтъ сꙙ С 163.2 Срв. С229.13—14  въ страст глаголааше. нꙑнꙗ прде асъ да прославтъ сꙙ снъ льскꙑ С 478.18 М З А СК СП СЕ С Гр δοξάζομαι Нвб прославя се ЕтМл БТР АР