Старобългарски речник
проскѹпьство
проскѹпьство
-а
ср
Продажност, користност, поквара
младенштъ бо стьство. не вѣстъ пронꙑрꙗ н проскѹпьства мѣт. н работатъ страст льст нъ ꙗкоже мъ свꙙтааго дѹха даръ въ ѹш въложтъ
С
337.24
Изч
С
Гр
πανουργία
Нвб
Ø