Старобългарски речник
прост
прост
-прошѫ
-просш
несв
св
1. Моля, отправям молба към някого за нещо
въꙁъпвъше наѧсѧ прост ѣкоже прсно творѣаше мъ
М
Мк 15.8
З
прде осфъ отъ арматѣѩ. благообраꙁенъ съвѣтьнкъ. ꙇже тъ бѣ аѩ цсрствѣ бжѣ. ꙇ дръꙁнѫвъ вънде къ платѹ. ꙇ прос тѣла сва
М
Мк 15.43
З,
А. Срв. С452.29
премꙑ тѧ на пръс въꙁлегша. егоже мл бгослове прлежно. облакъ поганскъ раꙁорт. просѧ намъ мра велѧ млст
Е
36б 12
едіного просіхъ отъ гѣ того въꙁіштѫ. да жівѫ въ домѹ гні въсѩ дъні жвота моего
СП
26.4
пакꙑ прносмъ тебѣ. сл(о)весънѫѭ сѭ. ꙇ бесквр(ъ)нънѫѭ слѹжъбѫ. ꙇ молм(ъ) т сѧ. ꙇ мольбꙑ дѣемъ. ꙇ п(ро)смъ. ꙇ тебѣ сѧ молмъ
СС
IIIа 4—5
тебѣ сѧ молмъ ꙇ ѹ тебе просмъ. гі бже вꙿседръжтелю
СЕ
9а 8
въніде къ къ кѹ просѧ пріѩт ба
К
14b 9
архагꙿг҄елъ же раꙁѹмѣвъ конона ѹвѣштавъша сꙙ. вьсѣмъ ѹмомъ прїмъшь слово. просꙙшта кръштенꙗ. веде го къ водѣ
С
25.11
ꙁа недѫжьнꙑѧ молте. съгрѣшьш гѹ просмъ простꙑн҄ѫ вам вьꙁꙙт
С
67.26
нꙑнꙗ г. вѣдѫштѹ тебѣ благꙑ вьса сповѣдаѭ. о томъ просꙙ проштеньꙗ. не прѣꙁьр мене владꙑко
С
528.15
просѧще
м
мн
οἱ αἰτοῦντες
Тези, които молят за нещо; молещите
аще ѹбо вꙑ ꙁьл сѫште. ѹмѣате даанѣ блага даѣт ѧдомъ вашмъ. кольм пае отцъ с нбсе дастъ дхъ стъ. просѧштмъ ѹ него
М
Лк 11.13
З
А
СК
цѣлтелю болѧщмъ. дателю просѧщмъ. ѹ тебе вꙿсѣка прошенѣ
СЕ
40b 23
2. Искам, изисквам нещо, прося
просте дастъ сѧ вамъ. ꙇщѣте обрѧщете. тлъцѣте отвръꙁетъ сѧ вамъ
М
Мт 7.7
З,
А, СК. Срв.Лк 11.9
М
З
А
СК
пакꙑ амнъ гл вмъ. ѣко аште дъва отъ васъ съвѣштаате на ꙁем о вьсѣко вешт еѩже колжъдо просте бѫдетъ ма. отъ отца моего же естъ ннбсхъ
М
Мт 18.19
ЗI
А
СК
ꙇ прстѫпьше фарсѣ садѵке скѹшаѭште . просшѧ ꙁнаменѣ с нбсе. покаꙁат мъ
М
Мт 16.1
З
гъ рее къ мнѣ снъ моі есі тꙑ аꙁъ днесъ родіхъ тѩ. просі ѹ мене дамъ ті ѩꙁъкъ. достоѣнъе твое і одръжанье твое конець ꙁемⷧѩ
СП
2.8
тацѣмъ врагъ стъ дръꙁъ. тъ не простъ жрътвъ кръвавъ. нъ бе съблаꙁна хоштетъ да сꙙ поꙁнатъ отъ прходꙙштїхъ къ н҄емѹ
С
28.13—14
3. Прося, моля за милостиня
бꙑстъ же егда прблж сѧ съ въ ерхѫ. слѣпецъ етеръ сѣдѣаше пр пѫт просѧ
М
Лк 18.35
З
А
сѫсѣд же же бѣахѫ вдѣл прѣжде ѣко слѣпъ бѣ. глаахѫ. не сь л естъ сѣдѧ просѧ
М
Йо 9.8
юнъ бъїхъ їбо състарѣхъ сѩ. ї не вдѣхъ праведьнка оставлена. н сѣмен его просѩща хлѣба
СП
36.25
по томꙿже мало дьн ншт кто. по обꙑаю просꙙ хлѣба. вѣдꙑ мѣсто кꙿде жветъ свꙙтꙑ савнъ. пршедъ глагола беꙁаконьнкомъ
С
145.20
просѧ
м
ед
просѧще
м
мн
ὁ αἰτῶν, οἱ προσδεόμενοι
Този, който проси; тези, които молят за помощ
просѧштѹмѹ ѹ тебе да. ꙇ хотѧштаго отъ тебе ꙁаѩт не отъврат
М
Мт 5.42
З,
А, СК. Срв.Лк 6.30
М
З
кононъ же мьнѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштїхъ. л отъ болї по обꙑаю прходꙙштїхъ. отврьꙁе мъ двьр
С
38.9
4. Осигуря, потърся
аще которꙑ свⷳ҇ѧнкъ. съ гнѣвомь съвѧжетъ ка. л кръвь пролѣетъ. да простъ враа. да дасⷮ҇ емѹ цѣленью постъ. о҃ денъ о хлⷠ҇ѣ о воⷣ҇
СЕ
103b 17
М
З
А
СК
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Гр
αἰτέω
αἰτέομαι
ἀπαιτέω
ἐξαιτέω
ἐξαιτέομαι
παραιτέομαι
προσαιτέω
ζητέω
ἐπιζητέω
ἐξιόω
προσδέομαι
ἐρωτάω
ἐπερωτάω
προσέρχομαι
κάϑημαι πρός
ἀξιόω λαβεῖν
προσαίτης
просіт
Нвб
прося
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Просия
МИ
ЙЗах,Кюст.кр
Просията
МИ
ЙЗах,Кюст
Просешки
ФИ
СтИл,РЛФИ