Старобългарски речник
прост 
прост -прошѫ -просш несв св 1. Моля, отправям молба към някого за нещо  въꙁъпвъше наѧсѧ прост ѣкоже прсно творѣаше мъ М Мк 15.8 З прде осфъ отъ арматѣѩ. благообраꙁенъ съвѣтьнкъ. ꙇже  тъ бѣ аѩ цсрствѣ бжѣ. ꙇ дръꙁнѫвъ вънде къ платѹ. ꙇ прос тѣла сва М Мк 15.43 З, А. Срв. С452.29 премꙑ тѧ на пръс въꙁлегша. егоже мл бгослове прлежно. облакъ поганскъ раꙁорт. просѧ намъ мра  велѧ млст Е 36б 12 едіного просіхъ отъ гѣ того въꙁіштѫ. да жівѫ въ домѹ гні въсѩ дъні жвота моего СП 26.4 пакꙑ прносмъ тебѣ. сл(о)весънѫѭ сѭ. ꙇ бесквр(ъ)нънѫѭ слѹжъбѫ. ꙇ молм(ъ) т сѧ. ꙇ мольбꙑ дѣемъ. ꙇ п(ро)смъ. ꙇ тебѣ сѧ молмъ СС IIIа 4—5 тебѣ сѧ молмъ ꙇ ѹ тебе просмъ. гі бже вꙿседръжтелю СЕ 9а 8 въніде къ къ кѹ просѧ пріѩт ба К 14b 9 архагꙿг҄елъ же раꙁѹмѣвъ конона ѹвѣштавъша сꙙ.  вьсѣмъ ѹмомъ прїмъшь слово.  просꙙшта кръштенꙗ. веде го къ водѣ С 25.11 ꙁа недѫжьнꙑѧ молте.  съгрѣшьш гѹ просмъ простꙑн҄ѫ вам вьꙁꙙт С 67.26  нꙑнꙗ г. вѣдѫштѹ тебѣ благꙑ вьса сповѣдаѭ. о томъ просꙙ проштеньꙗ. не прѣꙁьр мене владꙑко С 528.15 просѧще м мн οἱ αἰτοῦντες Тези, които молят за нещо; молещите аще ѹбо вꙑ ꙁьл сѫште. ѹмѣате даанѣ блага даѣт ѧдомъ вашмъ. кольм пае отцъ с нбсе дастъ дхъ стъ. просѧштмъ ѹ него М Лк 11.13 З А СК цѣлтелю болѧщмъ. дателю просѧщмъ. ѹ тебе вꙿсѣка прошенѣ СЕ 40b 23 2. Искам, изисквам нещо, прося просте  дастъ сѧ вамъ. ꙇщѣте  обрѧщете. тлъцѣте  отвръꙁетъ сѧ вамъ М Мт 7.7 З, А, СК. Срв.Лк 11.9 М З А СК пакꙑ амнъ гл вмъ. ѣко аште дъва отъ васъ съвѣштаате на ꙁем о вьсѣко вешт еѩже колжъдо просте бѫдетъ ма. отъ отца моего же естъ ннбсхъ М Мт 18.19 ЗI А СК ꙇ прстѫпьше фарсѣ  садѵке скѹшаѭште . просшѧ ꙁнаменѣ с нбсе. покаꙁат мъ М Мт 16.1 З гъ рее къ мнѣ снъ моі есі тꙑ аꙁъ днесъ родіхъ тѩ. просі ѹ мене  дамъ ті ѩꙁъкъ. достоѣнъе твое і одръжанье твое конець ꙁемⷧѩ СП 2.8 тацѣмъ врагъ стъ дръꙁъ. тъ не простъ жрътвъ кръвавъ. нъ бе съблаꙁна хоштетъ да сꙙ поꙁнатъ отъ прходꙙштїхъ къ н҄емѹ С 28.13—14 3. Прося, моля за милостиня бꙑстъ же егда прблж сѧ съ въ ерхѫ. слѣпецъ етеръ сѣдѣаше пр пѫт просѧ М Лк 18.35 З А сѫсѣд же  же  бѣахѫ вдѣл прѣжде ѣко слѣпъ бѣ. глаахѫ. не сь л естъ сѣдѧ  просѧ М Йо 9.8 юнъ бъїхъ їбо състарѣхъ сѩ. ї не вдѣхъ праведьнка оставлена. н сѣмен его просѩща хлѣба СП 36.25 по томꙿже мало дьн ншт кто. по обꙑаю просꙙ хлѣба. вѣдꙑ мѣсто кꙿде жветъ свꙙтꙑ савнъ. пршедъ глагола беꙁаконьнкомъ С 145.20 просѧ м ед просѧще м мн ὁ αἰτῶν, οἱ προσδεόμενοι Този, който проси; тези, които молят за помощ просѧштѹмѹ ѹ тебе да. ꙇ хотѧштаго отъ тебе ꙁаѩт не отъврат М Мт 5.42 З, А, СК. Срв.Лк 6.30 М З кононъ же мьнѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштїхъ. л отъ болї по обꙑаю прходꙙштїхъ. отврьꙁе мъ двьр С 38.9 4. Осигуря, потърся аще которꙑ свⷳ҇ѧнкъ. съ гнѣвомь съвѧжетъ ка. л кръвь пролѣетъ. да простъ враа. да дасⷮ҇ емѹ цѣленью постъ. о҃ денъ о хлⷠ҇ѣ о воⷣ҇ СЕ 103b 17 М З А СК Е СП СС СЕ К С Гр αἰτέω αἰτέομαι ἀπαιτέω ἐξαιτέω ἐξαιτέομαι παραιτέομαι προσαιτέω ζητέω ἐπιζητέω ἐξιόω προσδέομαι ἐρωτάω ἐπερωτάω προσέρχομαι κάϑημαι πρός ἀξιόω λαβεῖν προσαίτης просіт Нвб прося ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Просия МИ ЙЗах,Кюст.кр Просията МИ ЙЗах,Кюст Просешки ФИ СтИл,РЛФИ