Старобългарски речник
простел҄ь 
простел҄ь -ꙗ м Просяк; човек, който проси милостиня сѫсѣд же ꙇ же бѣахѫ вдѣл прѣжде. ѣко простель бѣ. глахѫ. не сь л естъ сѣдѧ ꙇ просѧ. ов глахѫ ѣко сь естъ З Йо 9.8А Изч З А Гр προσαίτης Нвб просител остар ОА ВА ЕтМл БТР АР