Старобългарски речник
просвѣщат 
просвѣщат -просвѣщаѭ -просвѣщаш несв 1. Осветявам, озарявам, огрявам аще ѹбо тѣло твое вьсе свѣтъло бѫдетъ. не мꙑ ѧст еднꙑ тъмънꙑ. бѫдетъ свѣтъло вьсе. ѣко се егда свѣтльнкъ блсцанемь просвѣштаатъ тѧ М Лк 11.36 дꙿнесь бо. благодѣть стааго дха. прходѧщ осⷳ҇вѧетъ дѹновенемь водꙑ. дꙿнесь. нбо просвѣщаемо. посꙑлаетъ на ꙁемⷧіѫ росѫ СЕ 1b 19 Образно. бже моі. просвѣштаеші тъмѫ моѭ СП 17.29 просвѣштаеші тꙑ дівьно отъ горъ вѣенъ СП 75.5 2. Запалвам, правя да светне нещо ѣко тъ просвѣштаеші свѣтілънікъ моі гі СП 17.29 3. Прен. Връщам зрението на някого; правя да прогледне, да вижда оправъданъѣ гнѣ права веселѩшта сръдьца. ꙁаповѣд гнѣ ꙁдалее просвѣшташті оі СП 18.9 Срв.С 401.24 брьнмъ помаꙁааше о  просвѣштааше ꙁрака С 476.25 отъбѣжа омравъ ꙁемьѭ. беꙁаконьно сѫште. просвѣштат о творꙙштїмъ прѣвелко беꙁаконь С 485.2 4. Прен. Просвещавам, поучавам, озарявам със светлината на вярата бѣ свѣтъ ꙇстнънꙑ. ꙇже просвѣштаетъ всѣкого ка. грѧдѫштаего въ мръ З Йо 1.9А съкаꙁане словесъ твоїхъ просвѣштаетъ. ї раꙁѹмъ даетъ младенцемъ СП 118.130 тꙑ ес. просвѣщаѩ вꙿсего ка. грѧдѫщааго вь весь мръ СЕ 93b 2 5. Прич. сег. страд. като същ. просвѣщам м мн [οἱ] φοτιζόμενοι Вярващите християни, които се подготвят за светото кръщение; оглашените ѹене ҃д. просвѣщаемъмъ. въ лмѣ прѣдано Х IIAa 1—2 М З А СП СЕ С Х Гр φωτίζω ἀγλαΐζω просвѣштат Нвб просвещавам ОА ВА АК ЕтМл БТР АР просветявам НГер