Старобългарски речник
просвора 
просвора -ꙑ ж Просфора, християнски обреден хляб она же рее. отъ манастꙑрѣ смъ сьде блꙁъ сѫштааго.  посла мꙙ гѹменьꙗ донест просворѫ вь сьѭ вьсь С 515.27  аб велм въꙁдъхнѫвъ рабъ бож.  много съ славословмъ  съ слъꙁам. благодарвъ ба оглас ѭ. давъ же  просворꙑ.  посъла ѭ къ стѹѹмѹ алеѯандрѹ еппѹ С 517.19 Изч С Гр εὐλογία Нвб просвора църк Дюв НГер просвара диал РРОДД просфора ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР проскура Дюв