Старобългарски речник
пророь 
пророь прил притеж Пророчески, който принадлежи или се отнася до пророк премлѧ прка въ імѧ пророе мьꙁдѫ пророѫ премлетъ. ꙇ премлѧ праведьнка. въ імѧ праведьне мъꙁдѫ праведьнѫ прметъ М Мт 10.41 Изч М З А СК Гр [τοῦ] προφήτου Нвб пророч книж остар ВА Срв пророчески