Старобългарски речник

пророца

пророца -ѧ ж Пророчица, предсказателка ꙇ бѣ анна пророца. дъшт фанѹлева. отъ колѣна асѹрова. с ꙁаматорѣвъш въ дьнехъ мноѕѣхъ. жвъш съ мѫжемь ж҃ лѣтъ. отъ дѣвъства своего М Лк 2.36 З А СК о аньнѣ пророц М 76а 9 Срв.З 129а 5 Изч М З А СК Гр προφῆτις Нвб пророчица ОА ВА АК ЕтМл БТР АР