Старобългарски речник
пророкъ
пророкъ
-а
м
1. Пророк, прорицател
сего рад се аꙁъ съл҄ѭ къ вамъ пркꙑ прѣмѫдрꙑ. ꙇ кънжънкꙑ. ꙇ отъ нхъ ѹбете. пропьнете. ꙇ отъ нхъ бьете на соньмштхъ вашхъ
М
Мт 23.34
ЗI
А
ꙇ тꙑ отроѧ проркъ вꙑшьнѣаго нарееш сѧ. прѣдъдеш бо прѣдъ лцемъ гнемь ѹготоват пѫт его
М
Лк 1.76
З
А
да събѫдетъ сѧ слово саѩ прка еже рее. г кто вѣрѫ ѩ слѹхѹ нашемѹ. ꙇ мꙑшъца гнѣ комѹ отъкрꙑ сѧ
М
Йо 12.38
З
А
братѣ. многоъстъно многораꙁлно. древе главъ бъ оцемъ прок. напослѣдъкъ дн схъ. гла намъ сномъ. егоже полож наслѣднка въсѣмъ
Е
6а 8
не прікасате сѩ хръстѣхъ моїхъ. о пророцѣхъ моіхъ не лѫкавьнѹіте
СП
104.15
пакꙑ прносмъ тебѣ. словесънѫѭ сѭ слѹжъбѫ. о ѹмеръшхъ въ вѣрѣ (бр)атрѣхъ нашхъ. отцхъ. патр(ар)ъсѣхъ. прцѣхъ. аплѣхъ
СС
IIIb 2
нъ слꙑш ѧдо. како т жѧждетъ покаанѣ нашего бъ. ꙇ пркомь вьпетъ къ намъ глѧ
СЕ
66b 11
прідетъ бо пророкъ мосі. отъ ба наѹенъ сꙑ. ꙇ къ владꙑкамъ пръвꙑ глѧ
К
1b 29
слꙑште жестосрьдв. то вамъ благовѣсттъ ꙁахарꙗ пророкъ. рее бо радѹ сꙙ ꙁѣло дьшт сѡнꙗ
С
324.17
не раꙁѹмѣшꙙ агг҄елꙑ славмааго. пророкꙑ проповѣдамааго. не раꙁѹмѣшꙙ о деснѫѭ отца сѣдꙙштааго
С
334.8—9
2.
Само мн.
пророц
οἱ Προφῆται
Пророческите книги в Стария завет
вьсѣ ѹбо елко аще хощете да творѧтъ вамъ лвц. тако вꙑ творте мъ. се бо естъ ꙁаконъ пророц
М
Мт 7.12
З
А
ѣкоже естъ псано въ пророцѣхъ. се аꙁъ посълѭ анћлъ мо прѣдъ лцемъ твомъ. ꙇже ѹготовтъ пѫть тво
М
Мк 1.2
З
А
СК
естъ псано въ пророцѣхъ. ꙇ бѫдѫтъ вьс ѹен бгомь
М
Йо 6.45
З
рее же мъ се сѫтъ словеса. ѣже глахъ къ вамъ еште сꙑ съ вам. ѣко подобаатъ съконьат сѧ въсѣмъ напсанꙑмъ. въ ꙁаконѣ мосѣовѣ прцхъ. ꙇ пслъмѣхъ о мьнѣ
М
Лк 24.44
З
А
слꙑшмъ то глагол҄етъ намъ господь господь. въ пророцѣхъ вь еуаг҄елахъ. о свꙙтѣѣмь семь праꙁдьнцѣ
С
318.27
же ꙁаконъ тѫште вѣдѫште пророкꙑ тѫште. мене въ ꙁаконѣ пророцѣхъ. проповѣдамааго ослѹшасте сꙙ
С
331.10—11
лъжь [лъжь] пророкъ
ψευδοπροφήτης
Лъжепророк, лъжесвидетел
вънемлѣте отъ лъжхъ пророкъ. ꙇже прходѧтъ къ вамъ. въ одеждахъ овьахъ. вьнѫтрь же сѫтъ влъц хꙑштьнц
М
Мт 7.15
З
А
ꙇ мъноѕ лъж прц въстанѫтъ. ꙇ прѣльстѧтъ мъногꙑ
М
Мт 24.11
ЗI
А
СК
ЗП
въстанѫтъ бо лъж хръст лъж прц. дадѧтъ ꙁнаменѣ велѣ юдеса. ѣко прѣльстт. аште естъ въꙁможъно ꙁбъранꙑѩ
М
Мт 24.24
З
А
СК
горе егда рекѫтъ добрѣ о вась въс лв(ц). по семѹ бо творѣахѫ лъжмъ пркмъ отц хъ
М
Лк 6.26
З
ѹбвъше пророкꙑ
οἱ προφητοκτόνοι
Тези, които са убили, избили пророците
тоже тꙑ на ѹбн въскрѣсвьшааго. пророкꙑ ѹбвъшꙙѧ рѫкꙑ острш
С
339.3—4
М
З
А
СК
Б
ЗП
У
Е
СП
СС
СЕ
ТФ
К
С
Р
Гр
προφήτης
προφητεύσας
Нвб
пророк
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА