Старобългарски речник
прорастт 
прорастт -проращѫ -прорастш св Отгледам, направя да порасте [образно] аште л кто ште вьпрѣкꙑ глагол҄етъ.  пьртъ сꙙ глагол҄ꙙ. ждовьстѣ съборѣ прложенѣ бꙑт смокв. вѣштаї како с коренꙗ ѹсъхꙑ съборъ. сладъкааго павла прораст С 347.3 Изч С Гр βλαστάνω Нвб прораста, прорасна ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР Срв прорастувам диал ДА