Старобългарски речник
пропѧть 
пропѧть -ꙗ ср Разпъване на кръст, разпятие ꙇ прѣдадѧтъ і на порѫгане ѩꙁкмъ. ꙇ бене  пропѧтье. ꙇ въ трет день вьскръснетъ М Мт 20.19 ЗI вѣсте ѣко по дъвою дънѹ пасха бѫдетъ. ꙇ снъ лвскꙑ прѣданъ бѫдетъ на пропѧте М Мт 26.2 ꙇ егда порѫгашѧ сѧ емѹ. съвлѣшѧ съ него хламдѫ ꙇ облѣшѧ  въ рꙁꙑ своѩ. ꙇ вѣсѧ і на пропѧте М Мт 27.31 он же прлежаахѫ гласꙑ вел просѧште его на пропѧте. ꙇ ѹстоѣхѫ глас хъ. ꙇ архерест М Лк 23.23 Изч М З Гр [τὸ] σταυρωϑῆναι [τὸ] σταυρῶσαι пропѧте Нвб Срв разпятие