Старобългарски речник
пропѧт
пропѧт
-пропьнѫ
-пропьнеш
св
1. Опъна, протегна, простра
ѡсанꙿна въ вꙑшьн҄хъ благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е. благословьнъ грꙙдꙑ рѫцѣ на крьстѣ пропꙙт. странꙑ къ себѣ с съвъкѹп
С
341.27
2. Разпъна на кръст
гла мъ платъ. то же сътворѭ са нарцаемааго ха. глашѧ емѹ вьс. да пропѧтъ бѫдетъ
М
Мт 27.22
пропьньше же . раꙁдѣльше рꙁꙑ его меташѧ жрѣбѩ
М
Мт 27.35
З
он же пакꙑ въꙁьпшѧ пропьн
М
Мк 15.13
З.
Срв.Лк 23.21
М
З
ꙇ егда прдѫ на мѣсто нарцаемое кранево тѹ пропѧсѧ . ꙇ ꙁълодѣа ового ѹбо о деснѫѭ. а дрѹгааго о шѫѭѫ
М
Лк 23.33
З
гла емѹ платъ. мьнѣ л не глеш. не вѣс л ѣко власть мамъ пропѧт тѧ. власть мамъ пѹстт тѧ
М
Йо 19.10
З
пръво ѹбо сътрьпѣ хъ пропꙙтъ бꙑт. да бѣсꙑ сѫштꙙѧ на аерѣ проженетъ. повѣшенъ бꙑстъ на дрѣвѣ
С
482.11
пото пропꙙтъ бꙑстъ хс. рьц мѹ. да бꙑвъш грѣхъ въ породѣ. дрѣвомъ раꙁортъ
С
483.26
се ѹдьно аште слѹшате вьꙁлюбьн. ста дрѣво кръстъное. на н҄емъже пропꙙ шꙙ (погр. вм. сꙙ, Север., с. 353, бел. под линия) стнънꙑ вноградъ глагол҄ꙙ. аꙁъ смъ вноградъ
С
353.16
3.
прич
мин
страд
a)
Като прил.
пропѧтъ, пропѧтꙑ
a) ἐσταυρωμένος
Разпънат на кръст
анћлъ рее женама. не бота вꙑ сѧ. вѣмъ бо ѣко са про[пѧ]пѧтааго щета
М
Мт 28.5
З
СК
ѡнъ же рее мъ. не ѹжасате сѧ. ꙇса щете наꙁарѣнна пропѧтааго
М
Мк 16.6
З
b)
b)
Като същ.
пропѧтꙑ
м
ед
пропѧтаꙗ
м
дв
ὁ συσταυρωϑείς
Този, който е разпънат на кръст; тези, които са разпънати на кръст
прдѫ же вон. ꙇ пръвоѹмѹ прѣбшѧ голѣн. ꙇ дрѹгѹмѹ пропѧтѹмѹ съ нмь
М
Йо 19.32,
З
Б
4.
Прич. мин. деят. като същ.
пропьнъше
м
мн
οἱ σταυρώσαντες
Тези, които са разпънати на кръст; пожертвалите [живота си]
прен
събер же неꙁамѹдъно помьнѣт благаа. ждѫщаа любѧщмъ тѧ. пропенъшхъ себѣ жте. црства твоего рад
СЕ
101а.1
5.
Прен. Унищожа, премахна
гда бѣ веселт сꙙ. дьнь славьнъ творт. ꙗко мрьтв въскръсошꙙ. ꙗко жꙁнь ꙗв сꙙ. ꙗко съмрьть раꙁорена бꙑстъ. ꙗко бѣсовъ множьство пропꙙто бꙑстъ
С
386.19
пропѧт
сѧ
М
З
А
Б
СЕ
С
Гр
σταυρόω
ἐξαπλόω
ἐφαπλόω
καταργέω
εἰφαπλόω
пропꙙт
Нвб
Срв
[раз]пъна, [о]пъна