Старобългарски речник
проповѣдѣт 
проповѣдѣт -проповѣмь св проповѣдѣ -проповѣс 1. Разглася, проглася, разпространя, съобщя еже глѭ вамъ въ тьмѣ. рьцѣте вь свѣтѣ. ꙇ еже въ ѹхо слꙑште. проповѣдте на кровѣхъ М Мт 10.27 З,А. Срв. Лк 12.3 М З А Б ꙇ проповѣстъ сѧ евнћле цсрствѣ по вьсе вьселенѣ. вь съвѣдѣтельство вьсѣмъ ѩꙁꙑкомъ.  тъгда прдетъ коньна М Мт 24.14 ЗI А ЗП авленѫ болѣꙁнь ꙇцѣлѣѩ. ꙇ не авленѫ справлѣѩ. да  тѣломь цѣлѣетъ. ꙇ дшеѭ спетъ сѧ. ꙇ да проповѣстъ дѣлꙑ благꙑ мⷧ҇де твое СЕ 26а 10 вꙑшънее слово слꙑші. ꙇ въспоі. слꙑші  прославі. слꙑші  проповѣждь. бжіѣ вельѣ юдеса К 13а 36 Срв. С450.5 въꙁдрадѹм сꙙ  вьꙁвеселмъ сꙙ вь н҄ь. проповѣдмъ сьпасьнааго дьн. памꙙт. проповѣдмъ спаса нашего въскрѣшень. пае же наше съпасен вьꙁьпїмъ. проповѣдмъ ѹмрьштвень дꙗволово С 479.12, 13, 14—15 аште мене въпросꙙтъ како вьскрьсе хъ. не вѣдѣ то рекѫ. аште рекѫ петръ м повѣда. кто прьво подобьнъвѣрь бꙑт. вждѫ  проповѣдѣ. навꙑкнѫ  наѹѫ. вѣрѹѭ  вьвѣрѫ С 511.2—3 2. Предскажа, предрека проповѣдѣтъ плѣньнкомъ отъпѹштене. ꙇ слѣпꙑмъ проꙁьрѣне. отъпѹсттъ съкрѹшенꙑѩ въ отърадѫ. проповѣдѣт лѣто гне прѩто М Лк 4.19  посъла ѩ. проповѣ(дѣ)т цсрстве бже. ꙇ цѣлт болѧщѧѩ М Лк 9.2 3. Проповядам, произнеса проповед амн глѭ вамъ. ꙇдеже аште проповѣдѣно бѫдетъ евнће се въ вьсемъ мрѣ реетъ сѧ М Мт 26.13 ꙇ гла мъ дѣмъ въ блжьнѧѩ вьс  градꙑ. да  тѹ проповѣмь. на се бо ꙁдъ М Мк 1.38 З А СК проповѣдѣт сѧ М З ЗI А СК Б ЗП СЕ К С Гр κηρύσσω προκηρύσσω Нвб Срв проповядам ОА ВА АК ЕтМл БТР АР