Старобългарски речник
проповѣдань 
проповѣдань -ꙗ ср Проповядване; учение, проповед въсе бо еже не отъ вѣр грѣхъ естъ. могѫщомѹ же ѹкрѣпт в. по еванглю моемѹ.  проповѣданю схвѹ. по ѡкръвеню тан Е 4б 6 нъ въꙁбран мѹ стꙑ дхъ. многааго рад їхъ рад хъ невѣрьства. ꙗко не мѫтъ прѧт проповѣданꙗ С 24.13—14 вьса подънебесъскаꙗ. просвѣтшꙙ сꙙ. апостольскомъ пропроподанмъ [вм. проповѣданмъ] С 186.2 нъ дѣте вьꙁлюбьн къ еуагг҄елскѹ проповѣданю пртеемъ. да вдмъ же на господа ждове творꙙтъ лаан С 385.1 съпасьно проповѣдань τὸ σωτήριον Спасителното учение, спасителната вяра ѹꙙштѹ же мꙋ схъ. отъ такого беꙁѹмꙗ отъстѫпт.  на съпасъно прѣт проповѣдан. он же прѣбꙑваахѫ непокорꙙште сꙙ мѹ С 29.26—27 Изч Е С Гр κήρυγμα κηρύγματα κῆρυξ проповѣдан Нвб проповядание остар ВА НГер Срв проповядване ОА ЕтМл АР