Старобългарски речник
проплакат сѧ 
проплакат сѧ -проплаѫ сѧ -проплаеш сѧ св Проплача, разплача се, разридая се анупатъ рее. послѹша мене  пожьр.  насꙑшта сꙙ жꙁн сеѧ  свѣта сего.  то глагол҄ꙙ анупатъ проплака сꙙ съ стенанмꙿ велкомъ С 102.6 Образно. ѹвѣдѣ то  црькъвнаꙗ опона. того бо рад то раꙁдъра сꙙ проплака сꙙ ждовьскꙑѧ пагѹбꙑ. вдѣ мо рѫцѣ ꙗкоже хотѣ С 503.21 Изч С Гр δακρύω προϑρηνέω Нвб проплача ОА ВА НТ Дюв НГер БТР АР