Старобългарски речник
пропасть 
пропасть - ж 1. Ров, яма, дупка  раꙁльн обраꙁ мѫкъ прмꙑшл҄ен бꙑваахѫ.  мѫм неослабмі. огн҄ь готовъ меь ꙁъоштренъ. распꙙт поставьно. пропасть. коло воштагꙑ.  ов бѣгаахѫ. а дрѹꙁ послѹшаахѫ С 85.16 2. Пропаст, бездна [образно] ꙇ надъ вꙿсѣм см. междю нам ꙇ вам. пропасть вельѣ ѹтврьд сѧ. ѣко да хотѧштеі мнѫт. отъ сѫдѹ тамо. не въꙁмагаѭтъ. ні ꙇже отъ тѫдѹ (прѣхо) къ намъ прѣходѧтъ З Лк 16.26А, СК.Срв. С 373.16—17 Изч З А СК С Гр χάσμα βόϑρος Нвб пропаст ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв Пропаст МИ СНМБ Пропасна МИ ВП,ТО