Старобългарски речник
пропадь
пропадь
-
ж
Пропаст, бездна [образно]
ꙇ надъ вьсѣм см. междю нам вам. пропадь велѣ ѹтвръд сѧ. ѣко да хотѧште мнѫт отъ сѫдѹ къ вамъ не въꙁмагаѭтъ. н же отъ тѫдѫ. къ намъ прѣходѧтъ
М
Лк 16.26
Изч
М
Гр
χάσμα
Нвб
пропаг’е
’трапове
места
където почвата е пропаднала’
диал
ДА
Срв
Пропадница
МИ
Пропадналото
МИ
ЙЗах,Кюст.кр