Старобългарски речник
пронꙑрьство
пронꙑрьство
-а
ср
Хитрост, подлост, коварство
мнте бо ѹбо пронꙑрьствомъ въꙁдръжанꙗ. пронꙑрт славѫ божѭ. не раꙁѹмѣѭште. ꙗко же сꙙ мене ослѹшатъ. отьца сꙙ ослѹша
С
331.12
вон прсѣдѣахѫ. не рождаахѫ въ сѫботѫ то творꙙште. дѣлаѭште. нъ на дꙿно тъьѭ ꙁьрѣахѫ на сво пронꙑрьство. ꙗкоже тѣмь да оделѣѭтъ. же сетънааго беꙁѹмьꙗ стъ
С
444.7
Изч
С
Гр
πρόσχημα
πονηρία
Нвб
пронирство
остар
ВА