Старобългарски речник
пронꙑръ
пронꙑръ
-а
м
Дяволът, сатаната, лукавият
прен
господьнꙗ стъ ꙁаповѣдь же глагол҄етъ. бѫд вамъ. е. е. н. н. а же лше того. то отъ пронꙑра стъ. на н҄емъже ѹбо мѣстѣ господь съподоблъ мꙙ стъ сѣст
С
205.11
Изч
С
Гр
ὁ πονηρός
Нвб
Срв
пронирство
ср
остар
ВА
