Старобългарски речник
пронст
пронст
-проньꙁѫ
-проньꙁеш
св
проньꙁнѫт
-проньꙁнѫ
-проньꙁнеш
проньꙁꙑ божьꙗ ребра
ϑεόπλευρος
Който е пронизал Божиите ребра
свома рѫкама мѹ нераꙁдрѣшьнаꙗ ѫжа желѣꙁнаꙗ. ꙗко воскъ расквьръ. копьмъ пронъꙁъшѹѹмѹ бжꙗ ребра. бесплътъно срьдьце мѫтелю прободъ
С
462.21—22
Изч
С
пронъꙁнѫт
Нвб
пронижа, пронизвам
НГер
ЕтМл
БТР
АР