Старобългарски речник
промꙑслъ 
промꙑслъ -а м 1. Промисъл, Божия повеля, провидение на дльꙁѣ врѣмен же съ села напрасно въшедъ въ домъ сво. обрѣте ꙗ ꙁъло творꙙшта. промꙑслѹ на польꙁьно ѹправьꙗѭштѹ паула.  вдѣвъ ѭ съ обꙑьнѫѭ ѧ хотѭ. вьсмꙗвь сꙙ вьꙁьп к н҄ма глагол҄ꙙ С 169.10—11 лежꙙштѹ же мѹ на многꙑ дꙿн. промꙑсломъ бжмъ. не оставьꙗѭштмъ  по съмрьт стааго го тѣла С 537.26 давъ мѹ вонъ вѣрьнъ мѫжъ. сломъ пꙙть сьтъ. с н҄мже пршъдъ арꙿхеппъ въ херсоньскъ градъ. въ пладьнь промꙑсломъ бжмъ. хотꙙштмъ ловѣьскꙑ родъ сьпаст С 539.30 2. Грижа, внимание, старание  се рекꙿша отдоста отъ н҄его. вь себѣ же бꙑвъ прѣклонвъ колѣнѣ благодарьстві бога. творꙙштааго промꙑслꙑ многꙑ. о рабѣхъ свохъ С 194.3 Изч С Гр πρόνοια Нвб промисъл остар ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР