Старобългарски речник
прол҄ьꙗт 
прол҄ьꙗт -пролѣѭ -пролѣш св 1. Излея, изсипя аще клютъ сѧ. да бѫдетъ съгнло въпадъшее. достотъ пролѣт. а нкомѹже въкѹст отъ него СЕ 20b 2 аще кꙿто пролѣетъ отъ стꙑѩ аⷲ҇. вь врѣмѧ прѣношенью. ж҃ денъ да пост. аще л по прѣнощень. пролѣетъ к҃ денъ да постт сѧ СЕ 105а 2,4 2. Прич. мин. деят. като същ. прол҄ьꙗвъше м мн αὐτοὶ οἱ ἐκχέαντες Тези, които са пролели [нечия кръв] аште  ꙁѣло манї жладьба. нь нколже тебе не распꙙ. ꙗкоже  хрстоса ждове. нъ обае  тѫ самѫ крьвь ѭже пролꙗшꙙ. на сьпасен пролꙗвъшмъ дастъ С 422.16 3. Прен. Разпростра, разпространя [наоколо] тꙑ ѹтвръд ꙁемⷧѭ на водахъ. тꙑ оград море пѣсъкомь. тꙑ къ въꙁдꙑханью въꙁдѹхъ пролѣ СЕ 4а 14 прол҄ьꙗт гнѣвъ сво ᾿εκχέω τὴ`ν ὀργήν μου Излея гнева си пролѣі гнѣвъ твоі на ѩꙁꙑкꙑ не ꙁнаѭштѩ тебе.  на цѣства ѣже імені твоего не пріꙁꙑвашѩ СП 78.6 прол҄ьꙗт кръвь [своѭ] [ꙁа кого] a) Пролея кръв, раня аще которꙑ свѧⷳнкъ. съ гнѣвомь съвѧжетъ ка. л кръвь пролѣетъ. да простъ враа. да дасⷮ҇ емѹ цѣленью постъ. о҃ денъ о хлѣⷠ҇ о воⷣ҇ СЕ 103b 16—17 b) αἷμα ἐκχέω Пролея кръвта на някого, погубя, убия аште  ꙁѣло манї жладьба. нь нколже тебе не распꙙ. ꙗкоже  хрстоса ждове. нъ обае  тѫ самѫ крьвь ѭже пролꙗшꙙ. на сьпасен пролꙗвъшмъ дастъ С 422.16 c) τὸ αἷμα [σου] ἐκχέω [ὑπέρ τινος] Пролея кръвта си за някого, пожертвам се за някого нарее тꙙ гъ патрархѹ бꙑт. свꙙтѣ црькв сво. ꙁа н҄ѫже  крьвь своѭ пролꙗ С 122.16—17 с хлѣбъ тѣло стъ хрстосово.  ашѫ. се крьвь стъ пролꙗнаꙗ ꙁа нашꙙ дѹшꙙ С 236.11—12 прол҄ьꙗт молтвѫ ἐκχέω τὴν δέησιν Изрека, произнеса молитва молтва ніщаго егда ѹнꙑетъ прѣдъ гмъ пролѣетъ молітвѫ своѭ СП 101.1 М З СП СЕ С Гр ἐκχεω ἐκχύννω κατακρίνω пролꙗт Нвб пролея [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР