Старобългарски речник
прол҄ьꙗнь 
прол҄ьꙗнь -ꙗ ср прол҄ьꙗнь кръв [кръвьмъ] a) αἱματοχυσία Проливане на кръв, убиване, погубване повелѣ вономъ свомъ оседълат мѹ кон҄ь цѣсарьскъ. да въшъдъ въ орѫж свомъ въ црькъве. кръвьмъ пролꙗн сътвортъ кръстꙗномъ С 221.19—20 b) αἱμοχυσία Обредно принасяне кръвта на жертвени животни л ꙗко лѣпо сть дꙗволомъ  беꙁбожьнꙑхъ капштъ. крьв пролꙗн  оскврьнавьна С 396.23 Изч С пролꙗн Нвб Срв проливане ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА