Старобългарски речник
прологосъ 
прологосъ -а м Прокимен — два кратки стиха от псалтира, чието изпълнение предхожда четенето на евангелието, апостола или паремиите  по сеⷨ҇ ьтⷮе паремⷿ.  по тоⷨ҇ прѣкръстⷮ҇ пⷫ҇о водѫ в҃. пръстомъ. ꙇ нанаетъ пакꙑ поⷫ҇ прологоⷭ҇ вельм СЕ 5а 13 Изч СЕ Нвб Срв пролог