Старобългарски речник
пролват 
пролват -пролваѭ -пролваш несв Изливам, разливам oбразно лѣпо бо бѣ мъ враѹ пршъдъшѹ.  ѹ н҄хъ сѫщѹ прѧт го.  рѣкꙑ мъ цѣл҄енꙗ пролваѭштѹ С 333.25 кръвь [кръв] пролват a) αἷμα ἐκχύνω, αἷμα ἐκχέω Проливам кръвта на някого, погубвам, убивам да прдетъ на вꙑ вьсѣка кръвъ праведъна. пролваема на ꙁемлѭ. отъ кръве авела праведънааго. до кръве ꙁахарѩ сна варахна. егоже ѹбсте междю црквѭ  ол҄таремь М Мт 23.35 ЗI А да мьсттъ сѧ кръвь вьсѣхъ пркъ. пролваема отъ съложенѣ вьсего мра отъ рода сего М Лк 11.50 З деже аще ес. ꙇ отънѭдѣже аще деш. ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ ... л арꙑ любѧ. л на похоть нестовъ. л ꙁвѣꙁдоꙁьрець. л аромъ обрѣтатель. л въ пѣнъствѣ кръв пролваѩ СЕ 54а 20 b) αἷμα ἐκχύν(ν)ομαι Проливам кръвта си за някого, пожертвам се се естъ кръвъ моѣ новааго ꙁавѣта. пролваемаа ꙁа мъногꙑ въ отъдане грѣхомъ М Мт 26.28 З,А, СК. Срв. Мк 14.24 М,З; СЕ 46b 16—17 С419.19 пролват дꙗвол҄ꙙ сльꙁꙑ τὰ τοῦ Βελίαρ δάκρυα προχέω Проливам дяволски сълзи, показвам лицемерно съчувствие добл҄ же мѫенкъ кодратъ. рее к н҄емѹ. не прѣдълага м ꙁмїнъ ѹмꙑшлꙗ.  дꙗвол҄ь не пролва слъꙁъ С 102.9 Изч М З А СК СЕ С Гр προχέομαι Нвб проливам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА