Старобългарски речник
прокꙑ 
прокꙑ прил 1. Друг, другият, останалият божъствънꙑ же їѡаннъ. вьсе съконьавааше послѹшан. стротел҄ѣ же  прокꙑхъ отьць. съ вьсѣмь поѹштанмь  сьмѣренмъ слѹжꙙ С 283.30  работаѧ мъ въ камен.  въ прокꙑхъ слѹжьбахъ ꙁъданꙗ С 284.3—4 доде же манастра ловѣка бжьꙗ. съ женоѭ своѭ  снъм  дьштерм.  съ прокоѭ робскоѭ слѹжьбоѭ С 562.12 2. Като същ. a) проц м мн a) οἱ λοιποί, οἱ ἄλλοι Другите, останалите хора вдꙙ отꙿць сна кол҄ема.  снъ отꙿца.  мат своѭ дьштерь.  дъшт своѭ матерь. господнъ робꙑ.  роб господна. дрѹгъ дрѹга ...  прокꙑѧ по рꙙдѹ С 57.1 отꙿц же да помолꙙтъ сꙙ тацѣхъ отрокъ отьц бꙑт. а матер добрꙑ матере повѣсть да вꙑкнѫтꙿ. мат дꙿного блаженꙑхъ. тѣхъ вдѣвъш прокꙑхъ. ѹже стѹденѭ ѹмеръшꙙ. а свого нае дꙑхаѭшта С 96.1  въшьдъ неьствꙑ анупатъ. въ цръквште аполоново. повелѣ првест стааго кодрата.  прокꙑѧ прведеномꙿ же мъ бꙑвъшемъ С 114.27 проко ср ед τὰ λοιπά Другото, останалото пон҄еже ѹбо  велко дѣло бѣѣше.  велкѫ славѫ отъ многꙑхъ мѣаше. да не къждо се ѹправвъ. акꙑ вьсе ѹправвꙿ о процѣѣмь раꙁлѣнтъ сꙙ С 371.18 С Гр λοιπός Нвб Срв прочие ’други’ неизм прил