Старобългарски речник
прокѹждат
прокѹждат
-прокѹждаѭ
-прокѹждаш
несв
сег
деят
същ
прокѹждаѩ
м
ед
ὁ ὀλοϑρεύων
Пагубник, злосторник
пасха наша ꙁаколенъ бѫдетъ. ꙁа нꙑ хс. да же ьстьноѭ го кръвѭ покропм ... ѹбѣжꙙтъ прокѹждаѭштааго орѫжꙗ
С
332.3—4
Изч
С
Нвб
прокуждам
ОА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
