Старобългарски речник
прокѹдьнъ 
прокѹдьнъ -ꙑ прил дѹш прокѹдьнꙑ ψυχοφϑόρος Душегубителен, пагубен за душата мꙑ же ѹбѣжмъ вьꙁлюбьн. дѹш прокѹдьнꙑхъ страст схъ. бѣжмъ кꙑенꙗ гоже дѣлꙗ прьво сьпаде С 340.6 Изч С Нвб прокуден ОА ВА БТР