Старобългарски речник
проко 
проко нареч Занапред, от тогава насетне, по–нататък да вѣсте же ꙗко отъ дьнешьнꙗаго дьне повелѣно нꙑ стъ вьнѣ града сьбрат сꙙ. то рекъ ꙁде вънъ града съ людьм свом.  тѹ съборꙑ творааше проко С 200.24 Изч С Гр τοῦ λοιποῦ Нвб Срв прочие ОА ВА БТР АР