Старобългарски речник
прокопат
прокопат
-прокопаѭ
-прокопаш
св
Прокопая, пробия дупка
ꙇ не могѫште прстѫпт къ немѹ ꙁа народъ. отъкрꙑшѧ покровъ деже бѣ. ꙇ прокопавъше съвѣсшѧ одръ на немьже ослабленꙑ сълежааше
М
Мк 2.4
З
А
СК
прокопашѩ [глоса към прігвоꙁдшѩ] прігвоꙁдішѩ ноѕѣ моі і рѫцѣ моі (
вж.
Север, с. 26, бел. под линия) СП 21.17
Изч
М
З
А
СК
СП
Гр
ἐξορύσσω
ὀρύσσω
Нвб
прокопая, прокопавам
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
прокопам
диал
БТР
ДА