Старобългарски речник
проклѧт 
проклѧт -прокльнѫ -прокльнеш св 1. Прокълна, изрека проклятие към някого ꙇ въспомѣнѫвъ петръ гла емѹ равьв. вждъ смоковънца ѭже проклѧтъ ѹсъше М 11.21 З нъ народось. ꙇже не вѣстъ ꙁакона проклѧт сѫтъ М Йо 7.49 З А проклънѫтъ т а тꙑ блствіш. въстаѭштеї на мѩ постꙑдѩтъ сѩ. рабъ же твоі вьꙁвеселітъ сѩ СП 108.28 проклѩт ѹкланѣѭштеї сѩ отъ ꙁаповѣдеї твоїхъ СП 118.21 аще кꙿто братра своего въ гнѣвъ проклънетъ. ꙇ пакꙑ вьꙁлюбтъ. ж҃ денъ да покаетъ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 104b 16 вьсе бо се сті вьсемѹ мрѹ обьшт сънъмі проклѧлі сѫтъ К 2а 23 аште л  тꙑ старѣшна хоштеш бꙑт. то богъ тꙙ проклън С 102.20  глагола къ доместкомъ свомъ. васнь крьстꙗн проклꙙшꙙ мꙙ.  богъ хъ мѫтъ мꙙ С 222.5 обрꙙштетъ сꙙ  господꙿ по дномѹ обраꙁѹ. хвалмъ ѹбо ꙗко словомъ ѹсѹш. ꙁаꙁорьнъ же ꙗко беꙁ ѹма ѭ проклꙙ С 346.3 2. Прич. мин. страд. като същ. проклѧт м мн [οἱ] κατηραμένοι, οἱ κεκατηραμένοι Прокълнатите тъгда реетъ  сѫщмъ о (шѫ)шѫѭ его. ꙇдѣте отъ мене проклѧт въ огнъ вѣънꙑ. ѹготованꙑ дѣволѹ  анћломъ его М Мт 25.41 З А СК не отъвръꙁ мꙿне отъ лца твое гі. не раꙁлѫ мꙿне отъ добрꙑхъ овець. пастꙑрю добръꙶ. не съета мꙿне съ проклѧтꙑм. нъ ѣко бъ обращь. ꙇ помлѹ мѧ СЕ 84b 19—20 М З А СК СП СЕ К С Гр καταράομαι καταργέω ἐπάρατός εἰμι ἐπικατάρατός [εἰμι] проклѩт проклꙙт Нвб прокълна ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА