Старобългарски речник
проклъ
проклъ
-а
м
ЛИ
Прокъл — константинополски патриарх [434—446 г.]
мⷺца тоⷢ҇ ҃ стъⷯ оць наⷲ҇х. архппъ бъвшх цр градѣ. максмна прокла. анатолѣ ћенада. стⷢ҇а глігора новаго юⷣ҇творⷰ҇
А
127а 27
Изч
А
Гр
Πρόκλος