Старобългарски речник
проклнат 
проклнат -проклнаѭ -проклнаш несв Проклинам; изричам проклятие, клетва сльнъ дѣлꙑ. слово слова раꙁорлъ.  тлъпꙑ бѣсъ вь свнѧ посꙑлааше. сльнъ словомъ. касааше сꙙ сѹсѣ рѫцѣ.  тъгда жде на слꙋжьбѫ отъсꙑлааше. сльнъ дѣломъ. проклнааше смокьвнцѫ  їсъхнѣꙗше С 476.23 Изч С Нвб проклинам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА