Старобългарски речник
прокаꙁьство 
прокаꙁьство -а ср Коварство, измама доб же мѫенкъ кодратъ рее. отца твого нарца такого сѫшта. аꙁъ бо кръстьꙗнъ смъ  не вѣдѣ н вльшьбꙑ н прокаꙁьства.  не жьрѫ бѣсомъ С 111.25 творѣше  ꙗже на враꙿбѫ. кѹпно же  прокаꙁьства лѫкавааго вѣдꙑ  боѧ сꙙ. да кол отъ многааго к н҄е попееньꙗ С 516.23 Заговор, престъпление. помꙙнѫхомꙑ ꙗко льстьць онъ рее ште жвъ сꙑ. да ѹмрълъ стъ ѹбо. по трехъ дьнехъ въстанѫ. повел ѹтврьдт гробъ. да  погребенъ стъ. да како прдѫтъ ѹенц го  ѹкрадѫтꙑ . да ѹбо аште гробъ ꙁапеатьлѣтъ сꙙ. не бѫдетъ прокаꙁьства нкогоже С 440.5 пон҄еже бо пеатьлѣсте не бꙑ нкогоже прокаꙁьства. да аште не бꙑ ндꙿногоже прокаꙁьства. то ѹже въста авѣ  бес пьрꙙ С 440.8, 9 Изч С Гр κακουργία ἐπιϑεσία τέχνη Нвб проказство остар РРОДД