Старобългарски речник
прокаꙁа 
прокаꙁа -ꙑ ж Проказа, тежка кожна заразна болест  простеръ рѫкѫ съ коснѫ  глѧ. хощѫ щст сѧ.  абе щст сѧ отъ прокаꙁꙑ М Мт 8.3 З, А. Срв.Лк 5.13 М З ꙇ рекъшю емѹ. абе отде прокаꙁа отъ него. ꙇ стъ бꙑстъ М Мк 1.42 З А морѹ прѣштааше  ѹтшааше сꙙ. сльнъ дѣломъ  словомъ. сь прокаꙁꙑ съвлѣе ꙗкоже сь рꙁꙑ С 476.15 Изч М З А С Гр λέπρα Нвб проказа ОА ВА ЕтМл БТР АР ДА