Старобългарски речник
прокажень 
прокажень -ꙗ ср Проказа, тежка кожна заразна болест ꙇ се мѫжъ сплънь прокаженѣ. ꙇ вдѣвъ ꙇса падъ нцъ мол сѧ емѹ глѧ. г аште хоштеш можеш мѧ остт М Лк 5.12 З посъл въ мѧ стꙑ дхъ тво. ꙇцѣлѣѭщааго вꙿсего ка ... отъ вꙿсего недѫга. ꙇ отъ вꙿсего прокаженѣ СЕ 41b 14—15 Изч М З СЕ Гр λέπρα прокажен Нвб Срв проказа