Старобългарски речник
проꙁѧбень
проꙁѧбень
-ꙗ
ср
Кълн, филиз на растение
спръва бо ꙁемьꙗ не свомъ стъствомъ проꙁꙙбенье въꙁдраст бꙑл. нъ повелѣньꙗ послѹшаѭшт владꙑьнꙗ
С
495.21
Изч
С
Гр
βλάστη
проꙁꙙбенье
Нвб
презебение, прозябение
остар
ВА
БТР
РРОДД
Срв
прозябване
остар
НГер
