Старобългарски речник
проꙁѧбат 
проꙁѧбат -проꙁѧбаѭ -проꙁѧбаш несв 1. За семе — покълвам, прораствам ꙇ въстаатъ ношть  дьнь. ꙇ сѣмѧ проꙁѧбаатъ. ꙇ растетъ М Мк 4.27 З 2. За растение — избуявам, израствам отъ плода дѣлъ твоіхъ насꙑтітъ сѩ ꙁемлѣ. проꙁѩбаѩ пажітъ скотомъ ї травѫ на слѹжьбѫ лкмъ СП 103.14 Образно. бжемь крьстомь.  раломь ѡбьнавлаѫщ ꙁемльѫ. ст ꙋенц. плодовтѫ пакаꙁал есте. проꙁѧбаѫщ благоестьно ТФ А 11 Изч М З СП ТФ Гр βλαστάνω ἐξανατέλλω проꙁѩбат Нвб прозебвам, прозябвам, прозябна остар диал ВА НГер ЕтМл БТР РРОДД