Старобългарски речник
проꙁьрѣт 
проꙁьрѣт -проꙁьрѭ -проꙁьрш несв св 1. Отварям очи понї ꙁатвор о. ꙗкоже народ мнѣт і ꙁдъша. онъ же о танъхъ мольбѫ творꙙ. пршъдъ же на конецъ молтвѣ. проꙁьрѣ С 141.18 2. Проглеждам, връща ми се зрението гла емѹ съ. есомѹ хощеш да сътворѭ тебѣ. слѣпецъ же гла емѹ. раввѹн да проꙁьрѭ М Мк 10.51 З, А. Срв.Лк 18.41 М З А лвкъ нарцаемꙑ с. брьнье сътвор.  помаꙁа о мо  рее м. д въ кѫпѣль слѹамлѭ  ѹмꙑ сѧ. шедъ же  ѹмꙑвъ сѧ проꙁьрѣхъ М Йо 9.11 З А въпрашаахѫ  фарсѣ како проꙁьрѣ. онъ же рее мъ. брьнье полож мьнѣ на ою.  ѹмꙑхъ сѧ  вждѫ М Йо 9.15 З А не ѩсѧ же вѣрꙑ юде о немь. ѣко бѣ слѣпъ  проꙁьрѣ М Йо 9.18 З А толікѫ сілѫ дастъ ті да недѫжънꙑѩ ѹбалѹеші. ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші. ꙇ слѣпꙑѩ творіші проꙁьрѣті К 4b 3 слѣпꙑ родвъшꙙ сꙙ тѣмь проꙁьрѣвъшꙙ вдѣхомъ.  томѹ вѣрꙑ не ѧхомъ С 387.24 тако покроп вьсь народꙿ.  вьс ослѣпьнї проꙁьрѣшꙙ.  текꙿше въ црькъвъ хвѫ ...  ісповѣдаѭште грѣхꙑ своѧ бꙑшꙙ крьстꙗн С 4.1 Образно. ꙁъм пръвѣе бръвъно ꙁ оесе твоего. ꙇ тъгда проꙁьр(р)ш ꙁѧт сѫецъ же естъ въ оесе брат(р)а твоего М Лк 6.42 З А ѹмънѹѹмѹ оес сквоꙁѣ пролꙗвъш сꙙ на н҄емь тьмѣ проꙁьрѣт. т на стннꙑѧ ꙁарꙙ вьꙁьрѣт С 339.18 сце бо  велкꙑ їѡсфъ плакавъ сꙙ. проꙁьрꙙ пророьскꙑмъ окомъ С 364.14 проꙁьрѣвꙑ м ед ὁ ἀναβλέψας Този, който е прогледнал; виждащият, зрящият не ѩсѧ же вѣрꙑ юде о немь. ѣко бѣ слѣпъ  проꙁьрѣ. доньдеже прꙁъвашѧ родтелѣ того проꙁьрѣвъшааго М Йо 9.18 З А 3. Прен. Започвам да разбирам, предвиждам, допущам наꙁраетъ грѣшьнкъ праведьнка. ї посрежьщетъ на нь ꙁѫбꙑ своїм. гь же посмѣетъ сѩ емѹ. ꙁане не проꙁьртъ. ѣко прідетъ день емѹ СП 36.13 М З А СП ЗП К С Гр ἀναβλέπω διαβλέπω διακύπτω προβλέπω ὀμματόομαι οἱονεί проꙁьрѣті Нвб Срв прозра ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР прозорак ’рядка гора през която се вижда’ м ДА