Старобългарски речник
проꙁьрѣнь 
проꙁьрѣнь -ꙗ ср Проглеждане; способност да се вижда, гледа проповѣдѣтъ плѣньнкомъ отъпѹштене. ꙇ слѣпꙑмъ проꙁьрѣне. отъпѹсттъ съкрѹшенꙑѩ въ отърадѫ М Лк 4.19 А СК въ тъ асъ сцѣл мъногꙑ отъ недѫгъ. ꙇ ранъ  дхъ ꙁълъ. ꙇ мъногомъ слѣпомъ дарова проꙁьрѣне М Лк 7.21 Изч М З А СК Гр ἀνάβλεψις [τὸ] βλέπειν проꙁьрѣне Нвб прозрение ОА БТР АР