Старобългарски речник
проꙁъват 
проꙁъват -проꙁовѫ -проꙁовеш св Назова, нарека някого някакъв сего же не намѣн отъ ꙁълоб. не бо рее юда прѣдавнкъ. ацѣ лѣпо бѣ ꙗкоже оного отъ доброьст нарее. тако  сего отъ ꙁьлобꙑ проꙁъват  решт. їюда прѣдавьнкъ С 410.22 вь вьсѫ ꙁемьѭ ꙁде слава го ... како  ѹбо проꙁовѫ. сльньце нь ноштѭ не осѣнꙗтъ сꙙ. ꙁвѣꙁдѫ нъ дьнꙿ сеѧ не покрꙑтъ. вь все врѣмꙙ освѣштатъ съꙁъданѫѭ С 509.2 Изч С Гр ὀνομάζω προσαγορεύω Нвб Срв [при]зова, [на]зова ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА