Старобългарски речник
проꙁорьнъ 
проꙁорьнъ -ꙑ прил Пророчески, който се отнася до пророчество тебе ѹбо благословьѭ. а тъ беꙁ благословьнꙗ стъ ... дондеже не отъстѫптъ мѫдръствованꙗ отълѫвъшхъ сꙙ.  вьсѣьстѣ цръкв сповѣстъ пробштт сꙙ. то слꙑшавъ онъ вьсѹд сꙙ. о стар проꙁорьнѣѣмь дарѹ С 299.1 Изч С Гр διορατικός Нвб Срв прозорен остар ВА прозорлив ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР