Старобългарски речник
проꙁорьлвъ 
проꙁорьлвъ -ꙑ прил същ проꙁорьлво ср ед [τὸ] προορατικόν Пророческа дарба трѣбован естъ ою  ѧꙁꙑка  проьньіхъ ꙗже сѫтъ потрѣбьнѣша ... аште бо  проꙁорьлво (погр. вм. проꙁорьлвѹ, А. Минчева, с. 152)  въ словес довъльное мѫште  бъдрьлвое  млосрьдьное  въ съврьшенѣ срьдьц дѫштѹ (!) правьдꙑ бжѧ старѣшѹѹмѹ брат штетъ благоспьітане ЗЛ Iб 13—14 Изч ЗЛ Нвб прозорлив ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР