Старобългарски речник
прогънат
прогънат
-проженѫ
-проженеш
св
1. Прогоня, пропъдя, изгоня
егдаже беꙁнаѧльнꙑ оць. беꙁнаѧльное рождьство. снѹ своемѹ ѡтъкрꙑ ... ꙁапрѣщьшмь вѣтромь. ꙇ влънене моръское ѹкрощьшемъ. прогънавъшмь демонъское омножъство (!)
СЕ
53а 17—18
сътрьпѣ хъ пропꙙтъ бꙑт. да бѣсꙑ сѫштꙙѧ на аерѣ проженетъ. повѣшенъ бꙑстъ на дрѣвѣ. да бꙑвъшь древь грѣхъ. дрѣвомъ ловѣкомꙿ цѣлтъ
С
482.12
съдѣствомъ господа нашего їс хса. ово хъ ꙁбшꙙ ово же прогнашꙙ
С
197.9
дрѹгꙑ срьдобол҄ѫ рабꙑ. на лаꙗн стааго мѫжа. да ѹловвъ въꙁможетъ отъ странъ тѣхъ прогнат
С
514.28
стꙑ же данѫѭ мѹ слоѭ отꙿ стааго дха. отъ вьсѣхъ прѣдѣлъ тоѧ странꙑ прогꙿна
С
45.6
съ слъꙁам мол҄ѣхомꙿ ба. дастъ намъ бгъ слѫ. да ово оть н҄хꙿ ѹбхомъ. овꙑ прогꙿнахомъ
С
72.29
вдꙙ себе отъ многꙑ благꙑѧ дѣтѣл мѫжа правьднааго жтꙗ на мноꙁѣ прогонма. въста на н҄ь. хотꙙ прогнат отъ прѣжденареенааго мѣста
С
514.22
аб шъдъ на много растворвъ двьрьцꙙ. прогнанъ бꙑстъ слоѭ кръстьноѭ
С
554.27
помолвъшѹ сꙙ стѹмѹ рѫцѣ въꙁложьшѫ на н҄ѫ. абь господьн҄ѫ благодатьѭ бѣса прогꙿна
С
518.10
беꙁмѣрьно множьство отъ малъ хлѣбъ прѣптѣлъ. въ пѹстꙑн҄ прогꙿналъ словомъ множьство бѣсъ
С
473.11
Образно.
въ того мѣсто вьвест богопоꙁнан съпасьно освꙙтт мръ. прогнат скврьнѫ. стꙑдость
С
329.19—20
како. гда боꙗꙁнь страхъ. обьметъ ꙁемьнааго ... како кнꙙꙁъ дрьꙁость прогна. апостольскааго лка. ѡ како сверѣпьство владꙑкъ. вьꙁмѫт ѹмꙑ ѹенкъ ... тако ха боѹбц мъше
С
471.24
2.
Прич. мин. деят. като същ.
прогънавꙑ
м
ед
ὁ σκυλεύων
Този, който е премахнал, унищожил някого или нещо; унищожител, победител
вждъ въставъшааго. ꙇ гѣ поꙁнаі ... ѡ о(..)нꙑ беꙁѹмьніе раꙁдрѣшаѩ болѣꙁні сьмрьтьнꙑѩ. пеат лі не раꙁдрѣшітъ. ꙇ прогънавꙑ ада. пеат лі сѧ ботъ. ꙁаꙁнаменаі гробъ
К
12а 18
прогънат недѫгꙑ
Изцеля, дам изцеление, излекувам
понесꙑ вꙿсѧ недѫгꙑ лства. ꙇ вьꙁемⷧꙿѧ грѣхꙑ вꙿсего мра. прогънавꙑ вꙿсѧ недѫгꙑ. словомь твомь
СЕ
25b 22
Изч
СЕ
К
С
Гр
ἀπελαύνω
διώκω
ἐκδιώκω
ἐξορίζω
φυγαδεύω
прогнат
прогꙿнат
Нвб
Срв
прогоня, прогонвам
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР