Старобългарски речник
прогнѣвань 
прогнѣвань -ꙗ ср Разгневяване, ядосване, гняв рее свꙙтꙑ паулъ. дьньсь аште гласъ го ѹслꙑште. не ожестте срьдьць вашхъ. ꙗко въ прогнѣван. срѣь вь н҄ьже дьнь слꙑште господь глагол҄ѫшть. покате сꙙ С 357.24 Срв. СП94.8 Изч СП С Гр παραπικρασμός прогнѣван Нвб Срв прогневяване ОА ВА