Старобългарски речник
провѣꙗт
провѣꙗт
-провѣѭ
-провѣш
св
За вятър — проветря, продухам
вьстан сѣвере прд юже. провѣ градъ м. да потекѫтъ добрꙑѧ вон҄ꙙ. ꙁаѹтра рее въсходꙙ їс
С
349.15
Изч
С
Гр
διαπνέω
Нвб
провея [се], провявам [се]
остар
диал
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
