Старобългарски речник
провѣщат 
провѣщат -провѣщаѭ -провѣщаш несв св 1. Издавам звук анꙿг҄елъ же гнь ꙗв сꙙ стѹѹм съшедъ сь небесе. въ обраꙁѣ мльнѧ.  прде к н҄емꙋ ставъ на въꙁдѹсѣ ...  прѣбꙑ стоѧ на мѣстѣ томь многꙑ асꙑ. нтоже глаголꙙ л провѣштаѧ С 567.27 Издигам глас. доколѣ грѣшьніці въсхвалѩтъ сѩ. провѣштаѭтъ і въꙁглаголѭтъ неправъдѫ. въꙁглаголѭтъ вьсі дѣлаѭштеі беꙁаконеніе СП 93.4 2. Говоря, произнасям, казвам вънъмѣте люде моі ꙁаконъ моі. пріклоніте ѹхо ваше въ глꙑ ѹстъ моіхъ. ѡтвръꙁѫ въ прітьахъ ѹста моѣ. провѣштаѭ гананіѣ їспръва. елко слꙑшахомъ ї раꙁѹмѣхомъ ѣ СП 77.2 Възвестя, съобщя. ѡтъргнете ѹстьнѣ мої пѣне. егда наѹш мѩ оправданемъ твоїмъ. провѣштаетъ ѩꙁкъ мої словеса твоѣ. ѣко вьсѩ ꙁаповѣд твоѩ правда СП 118.172 Изч СП С Гр φϑέγγομαι провѣштат Нвб Срв предвещавам, предвещая ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР