Старобългарски речник
провъстрѫбт 
провъстрѫбт -провъстрѫблѭ -провъстрѫбш св Възвестя, разглася, протръбя, разтръбя ддъ же о въсхожден въ правꙿдѫ правдѫ провьстрѫб. въꙁде бъ въсклцаньмъ. гь въ гласѣ трѫбьнѣ С 478.28 Изч С провьстрѫбт Нвб Срв протръбя ОА ЕтМл БТР АР