Старобългарски речник
проврѣт 
проврѣт -провьрѫ -провьреш св Провра, прокарам през нещо повелѣшꙙ съвꙙꙁат  по персскѹ ꙁаконꙋ.  проврѣшꙙ жъꙁлъ междѹ рѫкама  стегнѹ го С 260.9 Изч С Гр διαβάλλω Нвб провра, провирам ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА